Антиинсулинови антитела (IAA) количествен
Антиинсулиновите антитела се произвеждат от тялото срещу неговия собствен инсулин. Те са най-специфичният маркер за захарен диабет тип 1 и се изследват за диференциална диагноза на това заболяване. Диабет тип 1 възниква в резултат на автоимунно увреждане на клетките на панкреаса, което води до абсолютна инсулинова недостатъчност в организма. Това отличава диабет тип 1 от диабет тип 2, при който имунологичните нарушения играят много по-малка роля. Диференциалната диагноза на видовете диабет е от основно значение за избора на подходящо лечение.
Показания за назначаване на изследването
Кога се прави изследване за антиинсулинови антитела?
- При клинични симптоми на хипергликемия – жажда, увеличаване на обема на дневната урина, повишен апетит, загуба на тегло, прогресивна загуба на зрението, намалена чувствителност на кожата на крайниците, образуване на дълготрайни незаздравяващи язви на стъпалата и краката.
- При фамилна обремененост на захарен диабет тип 1, особено ако става дума за дете.
- При вземане на решение дали да се премине към инсулинова терапия за диабет тип 1, особено при деца.
- Скринингово изследване на потенциални донори на фрагмент от панкреас – членове на семейството на пациент с краен стадий на диабет тип 1.
Изследването не позволява се прави разграничение между антителата към собствения ендогенен инсулин и онези, които са към екзогенен (инжекционен, рекомбинантен) инсулин.
Подготовка и вземане на проба
За предпочитане е да дадете кръвна проба 4 часа след последното хранене. Няма задължителни изисквания.
За изследване на антиинсулинова антитела се взема кръв от вена.
Референтни стойности
Количество антиинсулинови антитела: 0 – 10 U/ml
Интерпретация на резултатите
Резултатът от изследването трябва да се оценява заедно с резултатите от други специфични изследвания за диабет тип 1 и с показатели от общите клинични тестове.
Повишеното ниво на антиинсулинови антитела в организма може да се дължи на:
- захарен диабет тип 1;
- поява на антиинсулинови антитела по време на терапия с инсулин от животински произход;
- алергични реакции към екзогенен инсулин;
- автоимунен инсулинов синдром (болест на Хирата);
- автоимунен полиендокринен синдром.
При около 1% от здравите хора, се наблюдава повишено ниво на антитела.
Отрицателният резултат се тълкува за норма или диабет тип 2, ако има симптоми на хиперглекимия.
Какво може да повлияе на резултатите?
- Антиинсулиновите антитела са по-характерни за деца с диабет тип 1 (особено под 3-годишна възраст) и много по-рядко се срещат при възрастни пациенти.
- През първите 6 месеца от заболяването концентрацията на антитела към инсулин намалява, често до неоткриваема.
- При пациенти, лекувани с инсулинови препарати, резултатът от изследването ще бъде положителен, независимо дали произвеждат антитела срещу ендогенния инсулин или не.